Създаване на демон

by **Хайди Скот** Съб Мар 12, 2011 11:19 am

Име :

Години :

Дарба (само по една !!) :

Външен вид или снимка (сложете и името на човека, който използвате):

Характер (поне три реда) :

История (поне 4 реда) :

Допълнителна информация (не е задължителна) :

by **Кай** Пон Мар 14, 2011 9:25 am

Име : Кай

Години :24/ Много

Дарба (само по една !!) : Владее силата на Хаоса

Външен вид или снимка (сложете и името на човека, който използвате):
Кай е висок около метър и осемдесет и пет-метър осемдесет и седем.Косата му често променя формата си,дължината,начина по който мъжът я носи,но винаги е небрежно сресана или разрошена.Очите му са наситено сини могат да изразяват,както и много топли и приятелски чувства,така и изключително студени и пренебрежителни.Усмивката показва отношението му към всичко,а Кай си има голямо разнообразие от такива,арогантни,иронични,подигравателни, фалшиви,безразлични и какви ли още не,но най-често е лъснала арогантната и надменна.Тялото му е много добре оформено,стегната атлетично и мускулесто.Това се дължи на многото тренировки и упражнения.

Снимка: http://content9.flixster.com/photo/56/79/50/5679503_gal.jpg

Характер (поне три реда) : Присъщо за един демон,характера му е доста сложен.Понякога е адски спокоен и търпелив,а има и моменти,в които е изключително нервен и агресивен.Разврата и пороците са едни от главните му черти.Жените,алкохола,секса и всякакви занимания,водещи се за "грешни".Колкото и странно да е,Кай е доста контактен и често приятелски настроен.Лесно си намира компания и така да се нарекат,"приятели".Притежава способността да манипулира хората и да създава интриги.

История (поне 4 реда) :Кай е едно първородните деца на Лилит.Предполага се,че баща му е Лилу,но поради разкрепостеността на Лилит,е възможно да и някое друго същество.Кай е един от най-старите и най-силните демони.През годините променя позициите си доста често.През първите години след христа,живее главно във гористите местност на Швейцария,Франция и Италия.Не се задържа дълго на местата,които обитава,за да не прави голямо впечатление и за да не се набива на очи.Това,че не старее е фактор,поради който също е трудно постоянното обитаване на дадено място.През ранните години на монархическото управление е гонен от тамплиерите и ордена на Сион.По-късно е преследван и от светата Инквизиция,която за малко да успеят да го залови.По време на великите географски открития,Кай заминава за новооткрития континент,за който има големи очаквания-именно Америка.Мястото наистина се оказва интересно и демонът обикаля почти целия континент.През 20 век се връща във Франция,където живее около двадесет години.След това живее в Берлин,Виена,Будапеща и за малко в Москва.През осемдесетте години на 20 век,се завръща в Америка.Първо живее в бързо развиващия се Ню Йорк,а после и в един от големите квартали на ЛА.В момента живее в Маями.Преди това е потърсен от няколко пратеници,на човек,който се представя като самото зло.Поради големия потенциал и сила на Кай,демонът става един от най-близките хора,на мистериозния тип.Заедно със злия магьосник от ордена и няколко по-силни вампира.Кай извършва главно големи и трудни задачи,както и убийства на ключови и силни същества.

by **Хайди Скот** Вто Мар 15, 2011 5:29 am

Одобрен ,страхотен герой : )

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 2:25 am

Име: Натали Харпър Снейк /Истинското ѝ име е Лилит/

Години: Изглежда на около 19, но реалните ѝ години трудно биха могли да се определят. Може да се каже, че е стара колкото света. Тя е първия демон.

Дарба: Може да присвоява дарбите на останалите, като задържа само до 3 на веднъж.

Външен вид: /Candice Swanepoel/
Висока, слаба и наистина грациозна. Това са думите, които я описват най-добре. Косите ѝ са руси и създават излюзията, че са като злато. Ами очите ѝ? Дълбоки и сини, способни да разтопят всяко ледено сърце.
Устните на демонката са плътни и бледо розови. Сякаш те зоват да ги вкусиш. Обича да носи малко по-разголени дрехи, които показват перфектно изваяното ѝ тяло. И все пак ако се наложи-веднага би облякла и по-официални дрехи. На нея всичко ще ѝ ходи.

Характер: Думите, които описват най-точно Натали са безмилостна, ледена, арогантна и груба. Рядко може да я видиш да се държи добре с някого, а ако го прави-значи е за лични облаги. Обича да командва, тя е кълбо от страст и огън.
Трудно можеш да я накараш да се заинтересува от нещо или някого, тя е огромен непукист. Мрази да ѝ заповядват и ако някой дръзне да го направи, то смъртта му е в кърпа вързана.

История: Никой не знае как точно се е появила Натали (Лилит). Дори самата тя не е на ясно как се е случило.
Факт е обаче, че е просъществувала. Най-ранните ѝ спомени са за Ада, за това как е прекарала детството си там. Силите ѝ били нечувани за това време и не веднъж са опитвали да я убият. Всички опити били без успех, а Лилит разраствала силите си.
Един ден се влюбила в простосмъртен човек. След като преследвачите ѝ разбрали, го убили. Гневът ѝ залял ада. Няколко века нищо не се чувало за нея. Сега се крие под името Натали Харпър Снейк, за да не бъде намирана от останалите, които я търсят.

Допълнителна информация:
-Има големи и черни крила.
-На гърбът ѝ има изрисувана голяма пентаграма.
-Пише поезия, може да свири на пиано.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 2:30 am

Одобрена си : )

by **Зоя Девъру** Съб Мар 19, 2011 7:03 am

Име :
Зоя Девъру
/прякори: Зо, Дев, Нола, Скай/
Години :
21/откакто свят светува
Дарба (само по една !!) :
Пирокинеза
Външен вид или снимка (сложете и името на човека, който използвате):
/Кристен Бел/
Първото нещо, което забелязваш в Зоя е нейната усмивка,
която рядко слиза от лицето ѝ. Има прави и бели зъби, които правят иначе
сладката ѝ усмивка, още по-лъчезарна и неотразима. Устните ѝ са плътни, розови
и със сърцевидна форма. Почти винаги по тях има гланц за устни с аромат на
ванилия и лавандула.
Очите на Зо са светлосини, почти сиви. Нали знаете – онзи цвят – цветът на небето преди буря, когато облаците се струпват и само няколко лъча на слънцето огряват земята и придават на натежалото с дъжд небе този причудлив и специфичен цвят. Очите ѝ са с форма на бадем, обрамчени от дълги и
пърхащи мигли. От суета, Зоя винаги носи лек и ефирен грим, за да ги подчертае и да извади на показ най-хубавото от тях.
Косата на момичето е едно от нещата, които тя най-много харесва в себе си. Тя е руса, мека, падаща на леки вълни до средата на гръбнака ѝ. Понеже Зоя не обича еднообразието, тя се старае всеки ден да бъде с нова прическа.
Зо е нисичка и много слаба. Не се отличава много от тълпата,
което е изключително полезно за нейния начин на живот. Като цяло е хубава,
лицето и движенията ѝ имат онова уверено излъчване, а походката ѝ е грациозна и
нежна.
Характер (поне три реда) :
Зоя е такъв човек, който ще искате да бъде на ваша страна. Първото нещо в характера ѝ, което се забелязва, е нейната неизмерима наглост нахалството ѝ. Скай е целеустремена и много рядко се отказва от това, което е започнала да прави. Тя мрази да губи и това я изкарва извън
нерви. Нола е майсторка на полуистините и лъжите. Може да те излъже в очите, без да се усетиш. Много е подредена и педантчна – мрази хаусът и хабенето на време. Не обича да чака и да закъснява.
Характерът на Дев е страшно непредсказуем и несломим. Един ден може да мила, а на другия ден да хвърчат глави, но каквото ѝ да прави не обича някой да ѝ нарежда какво да прави, защото тя е самостоятелна и много горда личност. Не вярва на никого.
Един от проблемите на Нола е че е прекалено самовлюбена. Обича хората да говорят за нея, да ѝ се възхищават, но иначе се слива много лесно с дадена обстановка. Егоизмът ѝ е неизмерим – винаги мисли най-напред за себе си, а след това за другите. За малкото приятели, които е направила тук и
там би направила абсолюсно всичко, но тя не е човекът, който ще помогне на възрастна жена да пресече улицата или ще ви освободи място в автобуса.
По принцип Зоя е груба, саркастична, иронична, много неприятна на моменти и жестока, към
хората, които не харесва. А тя не харесва хора, които са слаби по характер, нямат цел в живота или са надменни и нахални. Изключително студена и недоверчива е.
Всички разочарования във живота ѝ са я накарали да не вярва в истинската любов,
а само в секса и изгодата.
История (поне 4 реда) :
‘- Хей, събуди се! – някой шепне в ухото ми с тих приятен нисък глас.
Аз се усмихвам наум и се протягам.
- Кой си ти? – питам аз, току що отворила очи.
Пред мен стои най-красивото момче, което някога съм виждала.
Толкова красиво, че не мога да го опиша. Някак ангелски. Не, по-красив дори и от ангел. Черните му очи блестят така, сякаш пред него седи любовта на живота му – пълни с живец, любов, но нещо не е наред.
- Аз съм Луцифер. – отговаря ми той спокойно, нежно и прокарва пръстите си през огненочервената ми коса. Поставя няколко кичура зад ухото ми и се усмихва ослепително.
Луцифер! Името ме кара да изкреща с ужас, да се надигна на ръце и да се отдръпна колкото мога повече от него. И докато не го направих не забелязах къде съм. Бях потънала в красотата на очите му, че не забелязах къде се намирам. Навсякъде имаше огън, чуваха се ужасени писъци, а топлината.
Топлината караше дъхът ми да секне, а погледът ми да се премрежи от жегата.
Опитвам се да си спомня как съм стигнала до тук, къде е това тук. Но... нищо. В главата ми е празно.
- Коя съм аз? – едва-едва обелвам, гледам го ужас, в очите ми блестят сълзи и много страх.
- Зоя. – прошепва той и устните му леко докосват челото ми.
– Зоя Девъру.
Аз започвам да треперя, да се треса от страх...
- Къде съм? Кажи ми, къде съм? – започвам да крещя, но гласъм ми сякаш се губи, приглушен от страх, истерия.
- Ти си в Ада, дете мое. Моето царство, моята клетка. – той се усмихва тъжно и погледът му обикаля всичко наоколо. В очите му се отразява всяко пламъче, всяка изгубена душа. – Но не се безпокой, дъще. Скоро ще те върна при слънцето. Ще видиш отново светлината на деня. Обещавам.
Аз кимам уплашено, поемам си дъх, гърлото ми изгаря от жегата и отново потъвам в дълбок сън.’
Това са първите спомени на Зо. Каквото и да прави, както и да се опитва да си спомни нещо, това е първото нещо, което тя помни. Не се и опитва да погледне назад. Не знае защо е такава, как е слязла в Ада, как е умряла. Не се е и опитвала дори да си спомни дори. Просто се е отдала на
демоничното в себе си. Не знае как се казва наистина, просто приема името Зоя.
Не се вълнува коя година е, не иска да знае нищо за миналото си. Тя просто се отказва
от него.
Първоначално е искала да знае всичко, но никой нищо не ѝ
казвал. Накрая тя просто се предала. Обикаля света, лута се из времето, хората. Скоро получава
първата си задача от по-могъщите демони, но бързо-бързо се изкачва по
стълбицата на йерархията.
Сега е тук и е готова на всичко да постигне това, което
иска...
Допълнителна информация (не е задължителна):

Зо е изключително талантлива пианистка.

Решила е, че има френски произход, заради името ѝ и бързо-бързо научава френски идеално.

Има слабост къ италианската култура и кухня, затова
знае перфектно и италиянски. Обича италиянската кухня.

Не харесва миризмата на грейпфрут.

Има татуировка на китката ѝ, на която е написано Intus Mihi Vires, което в превод от латински означава Силата ми идва от вътре.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 7:06 am

Одобрена си.. : )

by **Виктория Съншайн** Съб Мар 19, 2011 2:08 pm

Име: Демонското й име е Дармах, но в момента се подвизава под името Виктория Съншайн..Много малко същества са удостоени с "честта" да я наричат с демонското й име..

Години: Никой не знае на каква възраст е самата Виктория, голям спор може да се проведе по въпроса като се има предвид, че доказателства за това от кога съществува почти няма, но сегашното й тяло е на 21 годишна възраст..

Дарба (само по една !!): Доста добре развитата й, почти до съвършенство, дарба е създаване на илюзии и под добре развита имам предвид овладяна..Доста векове, Виктория (Дармах) има проблеми с овладяването на непослушната си сила, защото по това време тя се проявява, когато си поиска..

Външен вид или снимка:Nephania
Последното тяло, което обитава Виктория и всъщност настоящето се оказва доста по-податливо на контрола й, отколкото много други преди него, с които бе имала повече проблеми от певец с жълта преса..Харесва сегашния си вид, средно висока с бледа кожа и зеленикави очи, а за цвят на косата няма да говорим..Вики експериментира страшно много с нея..Веднъж е буквално бяла (не говорим за перхидролено и арктично русо), друг път оставя естествения червен цвят, минава към някой откачен цвят като розовото и отново се връща към червения цвят..Какво да я направиш?Същество без работа..Притежава стройно и стегнато тяло и общо взето не се оплакава от недостатъците, за нея перфекционизма и идеалността са най-тъпото нещо на света..

Характер (поне три реда):
Изабел винаги държи на думата си и рядко нещо може да я
разколебае..Обича да държи нещата в свои ръце..В общи линии е
уравновесена личност и рядко претърпява някакви сривове,но за сметка на това,сривовете й са винаги придружени с депресия..Обича да има какво да върши и мрази да остава без работа,което напоследък се случва
често..Предпочита да си страда мълчаливо,отколкото да споделя болката си с целия свят..Някой да се грижи за нея?Това би било удар за егото й..

История (поне 4 реда) :
Виктория е демон, който не се появява много в световната история..Тук там има сведения за нея по време на Древен Египет, Троя и Спарта, следва прекъсване от доста векове, в които не се чува абсолютно нищо за нея, сякаш земята я поглъща, докато не се появява отново по време на Средновековна Европа, когато преследването на вещици и окултисти е във вихъра си, едно доста гадно и кърваво занимание, което Дармах харесва..Не трябва да заблавяме, че бе демон и такива кървави неща доставяха пълно удоволствие на жестокото й его..
Сега Дармах е отново тук, завърнала се с ново тяло, готова да се е размирици или пък да се наслаждава на размириците, които хората сами си създаваха без помощта на демоните..

Допълнителна информация (не е задължителна) :
Има татуировка на гърба, изобразяваща окървавен лият и няколко йероглифа от отдавна умрял, човешки език, който дори самата тя не харесваше и съответно знаеше..

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 2:12 pm

Одобрена си : )

by **Ruby Hellen** Пон Мар 21, 2011 8:54 am

Създаване на демон Genevieve_Cortese__51

Име:Руби Хелън
Години:23
Дарба:присвояване на чужди образи
Външен вид: (използвам Genevieve Cortese) Къса тъмно-кестенява коса и кафяви очи.Прекрасна усмивка и красиво тяло.Невероятен стил.
Характер:Много упорита.Получава всичко което иска.Много трудно ще я накараш да направи нещо което не иска.Не харесва дългите връзки..или въобще връзките...харесва мъжете само за забавление.Не обича да разказва за миналото си.
История:Когато бях малка някак си на исках да бъда това което съм-демон,но в последствие разбрах че това съм аз и започна да ми харесва.Когато бях на 13 години ловци убиха родителите ми и израстнах сама.Сама са издържах,сама живеех....това ме направи издържлива и силна.Мразя ловците и ако някой ми попадне в ръцете няма да доживее следващия ден...по-скоро ще бъде измъчван и убит.По-късно се местя в Горната земя-Маями.
Допълнителна информация:не е задължителна

by **Хайди Скот** Пон Мар 21, 2011 8:57 am

Одобрена си : )

by Жанет Ставлин Вто Яну 31, 2012 3:00 am

Име {} Жанет Ставлин

Години {} 25

Дарба{}Блинкинг

Външен вид или снимка{}
Жани е с дълга кафява коса с големи заленикави очи (предимностават черни като маслина) , като всички други тя е бледа в лице висока е около 1,76 см ,слаба , има чаровна усмивка,има елегантностт и грация.Предизвикателна и донякъде студена брионетка.

Характер{}Горда, раздразнителна, ентусиазирана. Обикновено дружелюбна, но понякога и липсва такт и дипломатичност – може да бъде толкова пряма, че да обиди някого, когато най-малко го желае. Понякога е лековерна, приема всичко за “чиста монета” и по тази причина е лесно ранима. Следва огрчения и минава дълго време, докато се прости и забрави. Склонна е да живее а мига и държи много на самостоятелността.. Подходящ за нея шоу-бизнеса,политиката или приложните изкуства и творческите занимания.

История{}
Стигнах дома си. Прозорците светеха. Зарадвах се. Дотичах до вратата. Пооправих измачканата си рокля и косата си. Опитах се да изтрия кръвта поне от лицето си. Но светлината на лампата само ми показа колко бледа е кожата ми, макар че сега имаше розов цвят заради... кръвта. Както и да е.Почуках на вратата. Чух смеха на на малката ми сестра. Тя отвори вратата. Усмивката й изчезна. Уплаши се. Едва дишаше. Не спря да вика: „Мамо! Татко!” Очите й се изпълниха със сълзи. Не след дълго родителите ми се появиха. Майка ми за малко не припадна. Опитах се да вляза. Не можех да мина през прага. Сякаш имаше невидима стена. Опитах се отново. Молих ги да ме пуснат, а те... Майка ми започна да вика: „Демон! Демон!” Тя ме нарича демон. Това ли бях аз? Чудовище? Побягнах. Тичах без да знам къде точно отивам. Бях уплашена до смърт. Чакай... Аз вече бях... мъртва. Бях мъртва и сама. Нямаше къде да отида. Нямаше кого да помоля за помощ. Минах покрай една витрина. Исках да видя на какво приличам. Но там нямаше нищо. О, Господи!Забелязах, че небето става розово. Слънцето изгряваше. Зарадвах се за миг, защото то ми причини болка. Очите ме боляха, а кожата ми гореше. Побягнах към сянката. Разбих една врата. Беше мазе. Скрих се в най-тъмния ъгъл. Свих се на кълбо и се успокоих. Заспах толкова дълбоко, че сякаш се превърнах в статуя. Мракът ми се отразяваше много добре. Раните ми изчезнаха, а студът нежно успокояваше кожата ми. Но душата ми или това, което остана от нея не можа да намери покой. Вече знаех какво съм. Не съм глупачка. Аз бях... не... аз съм вампир. Звучи налудничево. Знам, че е така. Но друго обяснение нямах. О, Господи! Какво направих, че да го заслужа? Кой ми го причини? Кой обрече душата ми? Не помня. Не мога да си спомня лицето му, нито гласа му. Едно знаех със сигурност: щях да го позная независимо от всичко.
Нищо не ме пробуди. Нито гласовете навън, нито шумът на колите. Нищо. Единственото, което ме безпокоеше бе, че някой може да ме намери. От това, което знаех за вампирите, щеше да е проблем, ако ме хванат през деня.
Аз щях да се справя. Трябва да го направя. А болката, която изпитах, когато ме нарекоха „демон” ме тровеше. Изпълних се с ярост към тези безполезни смъртни, който някога обичах и наричах мои родители. Те ме мразеха, но и аз ги ненавиждах. Щях да им отмъстя за това. Само едно нещо ми направи впечатление. Сестра ми Корнелия ме гледаше с болка. Не ме мразеше. Сигурно и тя не знаеше какво изпитва към мен сега. Нея не бих наранила. Поне за сега.

Снимка:

by Sponsored content

Създаване на демон

Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон

Re: Създаване на демон