Алеите

Не беше време от денонощието, в което беше здравословно за една млада дама да се разхожда сама по празните алеи на градския парк..Все пак, и най-мирния град си имаше крадци, убийци и изнасилвачи..Поне първото и последното със сигурност, за второто, ами..то не беше съвсем задължително правило..Та да се върнем на парка..Лампите светеха с приглушена жълтеникава светлина, която не би вършила никаква работа на едно нормално човешко зрение, ако зад него не стоеше демон като Дармах, простете, Виктория..Като прибавим и безрасъдството й и огромната липса на чувство за самосъхранение, няма защо някой да се учудва, че създание с толкова крехко тяло е тръгнало по нощите да си прави разходки и то с бяло прахче в задния джоб и цигара в ръка (говорим за съвсем обикновена цигара, да знаете..Вики не си падаше по тревата, но пък кокаина си беше класика)..Косата й бе разпуснаха и се стелеше по раменете като кървав водопад, но в същото време беше някак покорно изглеждаща, за разлика от други пъти, когато е силно накъдрена и изглеждаща като пламъци..Носеше рокля, стигаща до коленете й в отровно нюанси на зеленото, контрастираща напълно с косата й, но това й харесваше на тази рокля, ефекта който създаваше просто без да иска..
Пристъпи от една тъмна алея на главната и закрачи бавно, но славно с гордо вдигната глава, издишаща цигарен дим нагоре..

Какъв плюс беше за първия демон на земята да се разхожда из алеите, където ходеха всички простомъртни? Това биха питали всички, след като видят самата Лилит (под името Натали) да обикаля без да се притеснява,че какви ли не хора и същества изобщо я оглеждаха.
Натали беше силна жена, още по-силен демон. Не се боеше да кръстосва света, след като сама знаеше силите си.
Къса, черна рокля, високи токове.. Да, това можеш да забележиш в тъмнината. Русата ѝ коса бе на букли и все пак стоеше някак привлекателно разрошена. Сините ѝ очи прибягваха по лампите, после по асвалта.. Не се задържаха дълго на едно място.
И ето, че все пак Лилит успя да спре погледа си на някво червенокосо момиче. Поправка, червенокос демон. Можеше да усети силата извираща от червенокосата натура.
Беше впечатлена, което рядко се случва. Бе склонна да каже, че силите на демонката се доближаваха почти до нейните. И все пак, не би казала друго, това е Натали (Лилит) все пак..
Застана мирно, облягайки се на едната улична лампа, уж да оправи обувките си, но просто беше силно заинтригувана.

Лилит обърна поглед към новодошлата и устните ѝ се изкривиха в широка и красива усмивка, която се забелязваше и в непрогледния мрак.
-Наистина голямо съвпадение.. Три силни демонки.. един град.. -Натали рядко говореше с непознати, просто не намираше причини да го прави. Всяко ново запознанство беше ненужно, но днес.. Днес нещата стояха различно или по-скоро в тази ситуация.
Изкара цигара и я запали с поглед, както обичаше да прави. Много казваха, че се фука с това, но в деаствителност тя просто беше практична.
Димът бавно се издигаше нагоре, като Лилит го проследи само за момент, а после върна вниманието си на другата блондинка.
-Слушала съм за теб, а съм сигурна, че и ти си чувала доста за мен. -Засмя се демонката и намигна на червенокосата.

Лилит се засмя и погледна демонката.
-Мислиш ли, че ме интересува каква е дарбата ти и че ще спра да го правя само защото на теб не ти харесва как паля цигарата си? -Не доумяваше как изобщо някой смееше да ѝ казва какво да прави, след като това беше нещото, което най-много мразеше.
Дръпна от цигарата видимо спокойно и отново се усмихна.
-Правя го от векове и не мисля да спирам сега. -Отвърна твърдо с тон, който не търпеше възражения. Смяташе да приключи тази тема, което беше типично за Лилит. Рядко се интересуваше от мнението на останалите.
Обичаше дарбата си, защото можеше да се каже, че притежаваше всяка дарба, която поиска. Имаше и малка подробност за Лилит, която малко знаеха-да, тя наистина ги притежаваше. Целите. Именно това я правеше меко казано безсмъртна.
Дори не направи трудът да погледне събеседничката си, когато седна на една близка пейка.

Дармах остана известно време на страна..Не беше много сигурна дали е редно да се присъединява към Лилит и другата демонка, която не й беше особено позната, но сто процента я бе срещала и преди, да не забравяме, че нито тя, нито другите две едва ли се задържаха дълго в едно тяло, поне Виктория не го правеше и това си е..Обичаше разнообразието и затова се местеше от тяло в тяло постоянно..
Направи две крачки и се озова при демонките, не беше толкова лошо да се позабавлява с тях..Малко голяма и взривоопасна компания щеше да й дойде много добре, пък и щеше да се адаптира по-лесно и бързо към града..
-Оу, колежки.-поздрави Виктория и се тръшна на пейката до Лилит.-Това ще да е някаква гадна за всички останали случайност..

-Напълно. -Съгалси се Лилит, след което вледеняващият ѝ смях се разнесе из алеите. Облегна се назад, като дръпна бавно от цигарата си.
Огледа се наоколо, нямаше никой друг, а и все пак си беше късно вечер. Кой, освен три умопомрачаващо силни демонки, би дръзнал да се разхожда ей така? Дори кръвопийците бяха на ясно, че са в опасност що се отнася до демоните.
Усмихна се доволно, обичаше, когато е заплаха за други същества. Нима някой вече бе известил за нейното пристигане? Не, беше абсурдно след като само няколко персони знаеха, че е в града. И все пак ѝ допадаше.
Погледна другите две демонки.
-Мисля, че е крайно време града да разбере за опасността, която тегне над него. -Каза спокойно и остави пушъка от цигарата ѝ да се издигне нагоре..

-Искам нещо голямо.. Да направя нещо, което всеки оцелял ще помни, като най-големия си кошмар. -Каза простичко. Дръпна от цигарата си и издиша димът, който бавно се издигна нагоре и я накара да обърне поглед към клоните.
Лилит рядко работеше в екип с някого. Предпочиташе сама да върши всичко главно защото нямаше време да създава приятелства и не вярваше на никого. От личен опит знаеше колко лесно може някой да я предаде, но тук.. Тук ставаше дума за нещастието на цял град. Целта и на трите демонки беше що годе сходна..Лилит ясно осъзнаваше това и бе склонна да работи в отбор с някого.
Огледа двете демонки още веднъж и се усмихна с онази злобна и някак плашеща усмивка.
-Искам кръв. -Беше последното, което добави.