Плажа

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 2:23 am

Времето беше топло и приятно.. Ветрецът подухваше леко, а малките птички пееха своята невероятна песен.. Аз.. Аз просо крачех бавно по плажната ивица.. Времето ми минаваше бързо в Горната земя.. Имаше невероятно много забележителности, които така и не бях посетила.. Едно самотно палмово дърво привлече разсеяното ми внимание.. Приличахме си.. И аз и то бяхме сами, забравени от света.. Лека усмивка пробяга по лицето ми.. Забавенте ми движение се съживиха и пъргаво затичах към дървото.. Седнах върху изкривеното му стъбло и кротко се загледах в морето.. Толкова красиво, чисто и спокойно.. Винаи се връщаше донасяйки със себе си още и още дарове..

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 2:28 am

Времето навън беше много хубаво и приятно затова реших да се поразходя малко по плажа.Облякох един потник и една пола и закрачих бавно към плажа,когато стигнах там видях едно момиче да гледа на някъде.Нямаше да я притеснявам затова събух обувките си и бавно започнах да се движа по мокрия пясък на плажа.Обичах да го правя неависимо какво бе времето навън.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 2:37 am

Втренчения ми поглед забеляза движение.. Дрбно, спокойно, ненатрапчиво.. Мигновено се вгледах в обекта.. Тъмнокосо омиче, чиито очи не можех да видя.. Ухилих се развълнувано и скочих от стъблото.. Затичах след момичето, което вече ме бе подминало отдавна..
- Хей, хей.. Чакай.. - провикнах се зад нея.. След още няколко крачки хванах нежната й ръка принуждвайки я да се обърне към мен.. Очкваше се да ме помисли за луда и да избяга, но тя така и не го направи.. Усмихнах се любезно и пуснах ръката й докосвайк челото си расеяно..
- Здрасти, аз съм Хайди .. - ухилих се и протегнах ръка, за да се здрависаме

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 2:42 am

Докато си краачех спокойно из плажа онова момиче което подминах ме докони и ме обърна към нея на сила.В момента изобщо не ми беше до това.Но и се усмихнах насилствено.
-Аз съм Ариа.-Казах и и се усмиханх отново по същия начин като протегнах ръката си.След товва продължих.-Е Хайди какво те води на плажа?-Попитах я и се замислих дали да спусна крилата си за да може да види,че не съм слаб чове.Минута по-късно белите ми красиви крила вече бяха на земята.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 2:56 am

Момичето запази самообладание и ми се усмихна любезно, макар и да изглеждаше престорено.. Не обърнах особно внимание..
- Разходка.. Просто се разхождах или по-скоро стоях.. - усмихнах се .. Беше странно да съм толкова разговорлива с някой.. Момичето се отдръпна от мен, а по земята се спуснаха бели пухести криле.. Беше красиво.. Усмивката се появи на лицето ми.. Протегнах леко ръка и ги докоснах.. Меки, пухкави, приятни на допир.. Усмивката ми стана още по-широка..
- Красиви са.. - измърморих все още в транс.. Секундите течаха а аз просто стоях и ледах опиянена от невероятната гледка..
- По-добре да не знаеш аз какво мога.. - подсмихнах се и тръгнах напред редом с нея..

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 3:05 am

Толкова много време обикалях по земята и пак нямаше да ми стигне, за да опозная всички кътчета във всички градове. Разхождах се, като краката ми ме отведоха до плажа.
Обичах морският бриз, а и звуците от вълните ми придаваха някакво спокойствие.
Докато размишлявах, усетих присъствието на две натури наблизо. Нови запознанства? Защо не.
-Надявам се нямате протиф да се присъединя? -Гласът ми прозвуча тихо, прекъсвайки разговора им.

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 3:08 am

Докато с Хайди си говорихме някакво момиче дойде и прекъссна разговора ни.Е колкото повече толкова по-добре,усмихнах се на новодошлата и след това се представих.
-Да можеш да се присъединиш казвам се Ариа,приятно ми е.-Казах и протегнах ръката си като бялото ми пухкаво крило се показа иззад гърба ми.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 3:15 am

Разговора ни бе прекъснат от тих, мелодичен, женски глас.. Тялото ми се извъртя към новодошлата.. Момичето беше красиво, синеоко със руси коси.. Ариа побърза да се представи, а аз просто се усмихвах..
- Хайди.. - казах развълнувано след няколко секунди мълчание.. Протегнах ръката си, за да се здрависаме.. Предполагааше се, че и тази русокоса натура е създние, за което обикновените хорица си нямат и на понятие.. Тези прекрасни черти не можеха да са плод на човешка любов..
- От къде си ъм .. ?? - млъкнах по средата на изречението.. С неохота осъзнах, че не юнам името на момичето.. Засмях се тихо и я огледах любопитно..

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 3:27 am

Усмихнах се дружелюбно.
-Казвайте ми Натали. -Казах. Нямаше да им кажа истинското си име, не бях глупачка. Дори стените имат уши навсякъде.
Погледнах и двете момичета една по една. Едната беше ангел, можех да го усетя дори във въздуха.
-Попринцип нямам постоянен адрес, но Ада се води такъв на всички демони, нали така? -Ясно отговорих на мислите на другото момиче.

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 3:32 am

-Йей запознах се с истинско демонче.-Казах и започнах да подскачам на място боже май полудявам.
-Е Натали как изглежда Ада?-Попитах я и леко се засмях.-И ще ми покажеш ли крилата си?-Попитах я още един въпрос и погледнах Хайди.-Ами твоята пссобност каква и по-важното какво си?

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 3:38 am

Момичето с представи като Натали.. Натали от Ада.. Не знаех много за тези създания, но не се очакваше да са дружелюбни.. Тя обяче вдъхваше увереност.. Не ми приличаше н кръвожано създание..
- Значи Ада, а ? На хубаво място си се уредила.. - ухилих се поритвайки малко пясък пред себе си.. Ариа побърза и започна да задава въпроси.. Знаех си, че никой няма да разпознае какво съм.. Според вампирите които познавах си имах съвсем човешка миризма..
- Аз съм изповедник.. - ухилих се ...

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 3:52 am

Погледнах любопитно изповедничката. Почудих се дали да покажа крилата си, които надвишаваха височината ми поне 4 пъти. И все пак реших да го направя.
-Добре.. ето ги и крилата ми. -Миг след като изрекох тези думи черните крила се появиха.
Ангелът щеше да е в печатлен, но се надявах да не се досети коя съм,че съм първият демон.
Ако знаеше как се казва първият демон де.

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 4:15 am

Когато Натали показза крилата си те бяха поне четири пъти по големи от нея а моите само два пъти.Отидох и погалих крилата и тогава усетих аурата и.БЕше силна,могъща и тъмна.Какво по дяволите колко силна бе тя?Все още неможех да махна ръката си от крилото и но минута по късно взиране в теззи черни неща се окопитих и се обгърнах с своите чисто бели пухкави крила.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 4:25 am

Натали измърмои нещо миг по-късно се появих огромни крила.. Няколко пъти по-големи от малкото й тяло.. Очите ми се разшириха от учудване.. Главата ми автоматично се повдигна нагоре.. Бяха огромни и черни.. Не бях виждала демон досега.. Само бях чела за тези създания в училището, но нищо повече.. Беше прекрасно.. Много по-пленяващи от тези на Ариа..
- Много са.. Красиви.. - измърморих с лека усмивка.. Погледнах Ариа, която определено бе също толкова възхитена колкото мен..
- На колко години си ?? - попитах любопитно..

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 4:46 am

Е това вече беше въпрос на който и самата аз не можех да отговоря. Придобих замислено изражение. Явно прикритието ми нямаше да издържи дълго.
-Доста. -Отговорих простичко. Може би щеше да е по-точно да кажа "на колкото е света", но за сега смятах да съм внимателна.
Крилата леко изпърхаха, правейки лек вятър.

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 4:52 am

-На колко точно?-Попитах заинтересовано.и се усмихнах.
-Хайди имаш ли си къща?-Попиатх и се замсях иронично.
Въпреки че в моето изречение нямаше нищо иронично всъщнсот в хотела беше доста хубаво.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 4:59 am

Демонката така и не сподели точните си години, но пък ми беше достатъчно да знам, че е много стара.. За щастие годините нямаха значение.. Ариа обаче побърза и започна да любопитства и за мен и за Нат.. Подсмихнах се и поех една глътка въздух преди да отговоря..
- Имам къща.. Тук съм няколко седмици, но имам къща.. Истинският ми дом обаче е в Средната земя.. Като цяло там съм отраснала .. - ухилих се.. Погледа ми се засече с този на демона.. Побързах да го отклоня преди някоя от нас да се е раздразнила..
- Нат.. Ами ти ? Имаш ли дом ??

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 5:04 am

Ангелът продължи да любопитства, а аз не знаех как да отклоня въпроса. За щастие ми се отвори възможност да избегна въпроса, като отговоря на този на изповедничката.
-Нямам дом все още. -Вдигнах рамене. -Но скоро смятам да си купя къща или кой знае, да си намеря съквартиранти.
Прибрах крилата си назад, като се постарах да не привличам внимание.

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 5:15 am

Само гледах сценката и изведнъж ме напуши смях започнах да се смея бе да спирам крилата ми започнах да се прибират Стоварих се на земята все още в смеещо се настоение.
-Дам Луда съм.-КАзах през сълзи.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 5:22 am

Изведнъж Ариа започна да се смее.. Не разбирах какво става.. Май с Натали не можехме да схванем шегата.. Отстъпих една крачка назад, а побърканото момиче измърмори нещо през смях.. Погледнах демонката притеснено.. Не разбирах какво става, но започвах да се изнервям..
- Коя шега пропуснахме ?? - попитах леко раздразнено .. Вече започвах да мисля, че се смее на нас..

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 5:31 am

Измерих ангела с очи. Нещо май й хлопаше дъската.
-Мисля, че няма шега, а момичето просто е леко лудо. Разбира се, на мен това не ми пречи. -Вдигнах рамене, след което се вгледах в небето. Замислих се за Ада, за всичко което помнех от съзнателния си живот.
Надявах се да не се повтори нещо от миналото.

by **Ариа Монгомъри** Съб Мар 19, 2011 5:43 am

-Охх съжалявам просто се сетих за едно нещо много смешно от детството ми.И просто не издържбах съжалявам.-Усмиханх се и станах от земята и се изступах набързо.
-Незнам защо се сетих бях подтикнала този спомен дълбоко в съзнанието си но то някак си изплува.

by **Хайди Скот** Съб Мар 19, 2011 5:48 am

Натали направи заключение, че ангела е откачалка.. Не беше странно, че и аз мислех така.. Никой не се смееше просто така.. Поклатих леко глава в знак на отрицание.. Секунди по-късно Ариа започна да се оправдава.. Било детски спомен.. Явно е бил доста смешен спомен..
- Да, добре.. Щом казваш.. - изкикотих се тихичко поглеждайки Нат ..

by **Натали Снейк** Съб Мар 19, 2011 5:51 am

Бях се загледала, докато не усетих, че и двете гледаха мен. Може би очакваха да кажа нещо?
-Е.. всеки е малко или много луд. -Смотолевих. Изповедничката продължаваше да ме гледа, като не можех да определя дали с любопитство или просто така.
-Какво ли мога да кажа аз, след като съм просто Лилит. -Реших да сваля невидимата маска, след като вече предусещах, че те са напълно безопасни.

by Sponsored content

Плажа

Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа

Re: Плажа